„Имам една мечта, че моите четири деца един ден ще живеят в нация, в която няма да бъдат преценявани според цвета на кожата им, а според техния характер.“

Мартин Лутър Кинг

Този емблематичен цитат е част от легендарната реч „Имам една мечта”, която известният активист за правата на човека Мартин Лутър Кинг произнася на 28 август 1963 г. във Вашингтон. Когато този голям човек е убит на 4 април 1968 г., това шокира и впоследствие вдъхновява младата учителка Джейн Елиът от малък и предимно населен с англо-саксонско население град Райсвил (Айова) да действа срещу жестокостите на широко разпространената дискриминация и сегрегацията на чернокожите. Нейният невероятно провокативен, но доказано успешен социален експеримент предизвиква мощна реакция в американското общество, след като филм за него – „Окото на бурята” е показан на екраните. След него се появява и нов „филм за филма”, с повече детайли за експеримента, наречен „Разделен клас” (“Class Divided”).

Преди прожекцията на филма „Разделен клас” 

На 19 февруари 2019 г. повече от 20 души се събраха в красивата зала на Федерацията на научно-техническите съюзи в София, България, за прожекцията на „Разделен клас”. Тя беше последвана от дискусия и тематична ролева игра, която постави участниците в различни социални роли, с цел да се засегне проблемът на неравенството, дискриминацията, липсата на възможности и нарушаване на правата на човека.

Събитието беше организирано от Обществото за демократично образование, с участието на доброволци от PETRI-София и Международната фондация, които организираха интерактивния уъркшоп след филма. Събитието беше част от второто издание на кинофестивала „(Не)възможното образование“. Хората, които дойдоха, бяха ученици, философи, учители и педагози, или просто хора, които се интересуват от темата за дискриминацията и правата на човека. Гостите единодушно изразиха своята положителна оценка за усилията на Джейн Елиът да научи децата да приемат, а не да мразят.

Но какво всъщност прави Джейн Елиът в експеримента си? Е, нека се потопим в него – това е доста интересно.

Като учителка на третокласници, тя предприема уникален експеримент с класа си, като се надява да накара учениците да разберат колко лошо е да се дискриминират въз основа на цвят на кожата, етническа принадлежност, раса… или дори цвят на очите. Неща, които са неразделна част от нашата идентичност, но не определят нашата личност и не са резултат от личен избор.

По време на експеримента класът се състои само от бели деца, които до този момент са учени от семействата си да мразят и да дискриминират чернокожите. Джейн Елиът решава да раздели децата по цвета на очите им и, подобно на обществото по онова време, (за съжаление това все още се случва понякога и на някои места), тя третира една от групите като привилегирована и по-висша, а другата  – като че ли нейните членове са по-нисши – единствено въз основа на цвета на очите. През първия ден на експеримента синеоките деца са „по-висшата” група – тя им дава по-дълга почивка, хвали ги и говори срещу децата с кафяви очи, като същевременно кара децата с кафяви очи да носят малка яка на врата си, така че „да се виждат отдалеч”. На следващия ден ролите се обръщат. Учителката дори дава тестове на двете групи, за да види дали представянето им се променя, когато се чувстват привилегировани и когато са третирани като по-нисши. В крайна сметка тя събира класа и моли децата да споделят чувствата си. Когато са привилегировани, децата бързо свикват да се чувстват по-висши и да имат по-високи резултати на тестовете, докато когато са принудени да са част от маргинализираната група, те се чувстват зле и също така показват по-ниски резултат на тестовете. Впоследствие това откритие е потвърдено от Станфордския университет.

Ролевата игра „Стъпка напред“

Учителката Джейн Елиът превръща класната стая в място, където се случва реалният живот – създава реални условия за децата да преживеят това, което наричаме дискриминация, и да се докоснат до въпроси, свързани с това какво е да бъдеш унижен само защото си различен. Какво е усещането да си „човек втора ръка”? В този провокативен експеримент впечатляващо е да се види как само минути могат да превърнат иначе любезните, внимателни и състрадателни деца в жестоки дискриминиращи другите същества.

Решителната учителка прави същия експеримент в различни формати извън училищната среда и въздействието върху хората е забележително всеки път. 98% от населението на Райсвил се състои от бели хора с англосаксонски произход, но въпреки това в затвора над 20 % са от малцинства. За да се увери, че служителите в затворите са чувствителни към нуждите на тази група, администрацията на Айова наема Джейн Елиът, за да преподаде своя урок на някои от тях и той действа – възрастните пазачи от затвора научават урока си за съпричастност и състрадание.

Когато говорим за дискриминация….

На 1 март българите празнуват настъпването на пролетта и раздават традиционни гривни за здраве – мартеници. Ние в PETRI-София знаем, че тази дата е важна и по друга причина – това е Международният ден без дискриминация. Нашият екип реши да комбинира двете събития по интересен начин, като раздаде безплатни мартеници на хората на улицата, придружени от послания срещу дискриминацията. Помните ли цитата от речта на Мартин Лутър Кинг от началото? Това беше един от стотиците цитати, които бяха отпечатани на малки парчета хартия, направени на малки свитъци, които раздавахме на хора от всички възрасти и националности, за да насърчаваме толерантността. Нашите доброволци сами изработиха мартениците, което ги направи още по-специални. Доброволците направиха и красив цветен плакат с надпис „Ден без дискриминация”, с който обиколиха центъра на града, като раздаваха мартеници и посланията, за да насърчават толерантността и приемането и да доставят на хората усмивки и добро настроение.

Тъй като една от основните цели на PETRI-София и Международната фондация е свързана със сексуалното и репродуктивното здраве, раздадохме и безплатни презервативи със специални малки кутии за съхранението им. Откритото говорене по темите от областта на сексуалното здраве е изключително важно, особено в страна като България, където те все още са табу за много хора. Това се потвърди от реакциите на част от хората, когато им предложихме безплатните презерватити – смес от срамежливост и неодобрение. Особено важно за нас беше да разговаряме с млади хора – които току-що започват да изследват сексуалността си или вече имат сексуални партньори.

Успяхме да раздадем над 250 мартеници, антидискриминационни послания и презервативи. Провокирахме много усмивки и получихме истинска подкрепа за нашите каузи – затова считаме това за успешно събитие!

Доброволците в PETRI-София по време на кампанията „Ден без дискриминация“

Но защо публикуваме днес събития от 19-ти февруари и 1 март? Е, днес е 12 март и не е конкретен празник, но това е възможност да отразим всички значими дати, които са минали в последните дни. Преди четири дни беше и 8 март – Международният ден на жените! Честит Ден на жената, скъпи дами! С малко закъснение … но знаете ли какво? Нямаме нужда от специален ден, за да отбележим значението на жените и да изразим загриженост относно проблемите, с които се сблъскват! Всеки ден е от значение.

Имайки предвид трудностите, с които са се сблъсквали жените в историята, и колко още трябва да се направи за предотвратяване на дискриминацията и насилието, основаваща се на пола, особено в някои страни, Денят на жените е важен празник. Той е важен за движението за правата на човека и за активизма, който се бори за постигане на толерантност и приемане на хората, независимо от тяхната националност, раса, пол, сексуална ориентация или други фактори, различни от тяхната личност и ценности. Всички дни и дейности, насочени към борба с дискриминацията, речта на омразата и актове на омраза, са взаимосвързани, и тази статия е посветена на всички тях и на идеята, че всеки ден трябва да бъде ден за размисъл върху проблемите на други хора, ден без дискриминация и ден, в който оценяваме всички – жени, мъже, черни, бели – всички!

Връзване на мартеници и раздаване на послания срещу дискриминацията по време на кампанията в Деня без дискриминация

Но нека поговорим малко повече за това кои са най-често срещаните проблеми с правата на жените?

Въпросите, които обикновено се свързват с правата на жените, включват правото на телесна неприкосновеност и автономия, свобода от сексуално насилие, право на заемане на публични длъжности, гласуване, сключване на договори, равенство в семейното право, право на достойна работа и справедливо и равно заплащане, репродуктивни права, право на притежание на имущество, образование.

История на деня (информация от уебсайта на ООН)

1909 г. Първият Национален ден на жената се отбелязва в САЩ на 28 февруари. Социалистическата партия на Америка определя този ден в чест на стачката на работничките от текстилната индустрия, които протестират срещу условията на труд през 1908 г. в Ню Йорк.

1910 г. Социалистическият интернационал, който се събира в Копенхаген, решава Международният ден на жените да бъде отбелязван, за да се почете движението за правата на жените и да се изрази подкрепа за постигане на всеобщо избирателно право за жените. Предложението е приветствано с единодушно одобрение от над 100 жени от 17 държави, сред които и първите три жени, избрани във финландския парламент. За отбелязването на деня не е избрана определена дата.

1911 г. В резултат на инициативата от Копенхаген Международният ден на жените е отбелязан за първи път (19 март) в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, където повече от един милион жени и мъже присъстват на митинги. В допълнение към правото да гласуват и да заемат публични длъжности, те настояват за правото на жените да работят, за правото на професионално обучение и за край на дискриминацията на работното място.

1913-1914 г. Международният ден на жените също се превръща в механизъм за протест срещу Първата световна война. Като част от мирното движение руските жени отбелязват първия си Международен ден на жените в последната неделя на февруари. На други места в Европа, на или около 8 март на следващата година, жените провеждат митинги, за да изразят протест срещу войната или солидарност с други активисти.

1917 г. На фона на войната жените в Русия отново избират да протестират и стачкуват за „Хляб и мир” в последната неделя на февруари (която се пада на 8 март по грегорианския календар). Четири дни по-късно царят абдикира и временното правителство предоставя на жените право на глас.

1975 г. По време на Международната година на жените, ООН започна да чества Международния ден на жените на 8 март.

1995 г. Пекинската декларация и Платформата за действие, историческа пътна карта, подписана от 189 правителства, се фокусира върху 12 критични области и предвижда свят, в който всяка жена и всяко момиче могат да упражняват своя избор, като например да участват в политиката, да получат образование, да имат доходи и да живеят в общества, свободни от насилие и дискриминация.

2014 г. 58-та сесия на Комисията по статута на жените (CSW58) – годишната среща на държавите за решаване на критични въпроси, свързани с равенството между половете и правата на жените – фокусирана върху „Предизвикателствата и постиженията при изпълнението на Целите на хилядолетието за жените момичета „. Агенциите на ООН и акредитираните неправителствени организации от цял ​​свят правят преглед на напредъка и оставащите предизвикателства за изпълнението на осемте Цели на хилядолетието за развитие (ЦХР). Целите на хилядолетието за развитие изиграват важна роля за привличане на вниманието и ресурси за постигането на равенство между половете и за овластяването на жените.

2015 г. През 2015 г. ООН приема Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. и нейните 17 Цели за устойчиво развитие. Цел 5 е „Постигане на равенство между половете и овластяване на всички жени и момичета“.

Днес все още има много неща, които остава да бъдат направени: борба за равно заплащане и равни възможности за участие в политиката; борба за правото на аборт, което все още липсва в много страни; предотвратяване на жестокости като гениталното осакатяване на жени, което е широко разпространено в някои страни, където като цяло жените са открито третирани като „по-малко хора” – когато семействата имат момичета, това се счита за „лоша новина“. Една от най-лошите традиции, които са силно дискриминационни, са т.нар. „менструални колиби”, за които се знае, че се използват в Непал и аборигенски племена в Австралия заради съществуващите все още менструални табута. Те принуждават жените да прекарват дните на менструация в затворени колиби с лоша вентилация, условия и хигиена. В началото на годината една жена и две деца загубиха живота си в една такава колиба в Непал, което насочи вниманието на активистите за правата на човека и на обществото към тази не много добре позната проблемна традиция.

В заключение, ние в PETRI-София и Международната фондация за развитието на Y-PEER имаме следното послание към всички вас – които и да сте – да уважаваме и да приемаме другите! Животът е достатъчно труден – всички ние заслужаваме свободата да преследваме щастието, но за да се случи това, трябва да изградим мирно и толерантно човешко общество, и то започва с приемането на нашите неизбежни различия, които всъщност правят света това колоритно и интересно място, което е.